Билдерите са добре познати със стремежа си да постигнат възможно най-нисък процент подкожни мазнини, докато мускулите им са възможно най-големи, а за това те са готови да използват всеки трик. Дори тя да е в минимално количество, задържаната под кожата вода може сериозно да повлияе на релефа и визията. За това някои от професионалистите прибягват до употребата на препарати, способни да изхвърлят от тялото ненужната вода, правейки кожата свръхтънка. Тези препарати обаче никак не са безопасни…
От всички медикаменти, с които билдерите злоупотребяват, диуретиците са най-опасни. Смъртта на Мохамед Беназиза (заради адалктазид и ласикс) е достатъчно доказателство за това. Много звезди и билдери са почувствали нежеланите им странични ефекти – неконтролируеми схващания (крампи), крайно отпуснати мускули, безсилие, уврежданe на бъбреците и други. За да избегнете всички тези техни нежелани странични реакции, вие трябва да сте наясно как действат те.
Мускулните контракции, дефиниция и тонус са изцяло подвластни на баланса на течностите и електролитната концентрация в организма, Диуретиците засягат именно този баланс. Това е всяка субстанция, въздействаща върху образуването на урината – под диуретик се подразбира вещества, повишаващи количеството на урината и намаляващи това на течностите в тялото. Главни центрове за обмен на течностите и регулация на електролитите (натрий, калий, калций и други) са бъбреците.
Основна функционална и структурна единица на бъбрека е нефронът и всеки един бъбрек се състои от около 1 милиона нефрони. Всеки един от тях е съставен от гломерул и свързан с него каналчеста система. Гломерулът е образуват от гъсто сплетени кръвоносни съдове. В него, циркулираща кръв се филтрира с фина полупропусклива бариера. От гломерула, в рамките на едно денонощие, се образува приблизително 170 литра първична урина, от която, след обработка, в каналчетата се отделя по-малко от 1.5 литра. Това означава, че предимно бъбречните каналчета са отговорни за това колко вода ще се изхвърли и колко ще остане в тялото. Всеки нефрон е поставен под прецизен нервно-ендокринен контрол, определящ количеството вода и електролити нужни да се отделят от тялото – съобразено с моментните нужди на организма.
Нефронът представлява дълга и извита тръбичка с изразен сегментен строеж. Прилича на лула, която е разделена на различни части, всяка от които е с различна проницаемост – някои субстанции преминават през а нея, а други – не. Голяма част от отделените с първичната урина вода и електролити преминават през тръбичката и се реабзорбират в кръвта. Нужно е да знаете, че водата се движи пасивно в пространства, следвайки пасивно концентрацията на електролитите – процес, наречен осмоза. Течността в системата от каналчета на нефрона и извън него е с различна електролитна концентрация и тази разлика води до нейното движение – навътре и навън. Водата, която не премине обратно в кръвоносните съдове, бива изхвърлена.
Различните диуретици имат директен или индиректен ефект върху пропускливостта на каналчетата, а от там и върху задържаната в организма вода и концентрацията ѝ в урината. Всяка основна група диуретици има избирателен ефект върху отделните части на каналчетата, а от там и различна характеристика на действие. Всяко каналче е съставено от четири сегмента – проксимално каналче, бримка на Хенле, дистално каналче и събирателно каналче.
В проксималното каналче става резорбцията на по-голяма част от филтрираните през гломерула белтъци, всички аминокиселини и глюкоза. Близо 2/3 от водата и електролитите в първичната урина тук биват резорбирани обратно. Абсорбцията на водата, в следствие този на калия, зависи индиректно от ензима карбоанхидраза. Няколко типа диуретици (като ацетозоламид) имат способността да потиснат този ензим. При това бива потисната ресорбцията на натрий и вода – количеството отделена урина се повишава. Съпътстващ недостатък е отделянето на калий, което може да е причина за мускулна слабост и безсилие. Освен тези нежелани ефекти, тази група не е много ефективна по отношение на желания ефект – обезводняването, тъй като разположените след това сегменти на каналчето компенсират загубата на вода.
В бримката на Хенле предимно се реабсорбират натрий, калий и хлор. Процесът се осъществява от специален за целта тритранспортер в стената на каналчето, който може да бъде блокиран от друга група диуретици, така наречените бримкови диуретици – ласикс и бумекс. Тези диуретици са най-мощните, използвани от съвременната медицина. При нормални условия на реабсорбция на тези електролити водата ги следва пасивно (асмоза), но при блокирането на транспортера това няма как да стане – настъпва масивна електролитна и водна диуреза. Културистите трябва да са изключително внимателни с този вид сиуретици – малко невнимания или неточност в дозата може да предизвика сериозни усложнения, заради загубата на калий. Друг клас диуретици, въздействащи на дисталното каналче, след бримката на Хенле, са тиазидите и са широко употребявани при терапия на различни заболявания. По ефективно, те се намират между инхибиторите на анхидразата и бримковите диуретици и често биват комбинирани с други диуретици.
Четвъртият нефронен сегмент е събирателното каналче, в което натурално се случва резорбцията на натрия от урината, чрез обмяната му с калия – физиологична загуба на калий, потенцирана от предходните групи диуретици (става патологична). Регулацията на този обмен става посредством алдостерона – стероид от група минералкортикоидите. Когато е с висока концентрация, натрията е реабсорбиран и се губи калий. Водата следва разликата на калия и също бива реабцорбирана. Друг хормон, въздействащ върху споменатия обмен е вазопрсинът – потенцира обратното връщане на вода. Ниските му нива могат да са причина за крайно обезводняване на тялото – в медицината не се употребяват енгови антагонисти с диуретичен ефект, за разлика от това биват употребявани антагонисти на алдостерона със сравнително слаб диуретичен ефект. Освен това, те предизвикват задържане на калий. Високите (дори и ниските) нива на калий в кръвта могат да бъдат много опасни, като има риск и от спиране на сърцето. Никога приемът на такава хранителна добавка не трябва да бъде комбинира с прием на калиев суплемент! Тези диуретици са подходящи за комбинация с тиазиди, бримкови сиуретици или блокери на карбооксина.
