Дисковата херния е едно от най-честите неврологични заболявания, което може а бъде открито в различните сегменти (раздели) на гръбначния стълб. Дисковата херния (hernia discalis) както при нетрениращи, така и при силно активни спортисти, без значение от вида на спорта.
В културизма и фитнеса, дисковата херния е често срещана пречка, както при състезатели на световно ниво, така и при любители и практикуващи го за здраве. Решаващо за появата ѝ е желанието за бърз напредък, претоварването, недостатъчното загряване и неправилното изпълнение на упражненията. Лумбалната част на гръбначния стълб е засегната най-вече от упражнения от упражнения с директно и индиректно действие върху него – такива са клек с щанга, мъртва тяга, изтласквания, разменна преса, коремни преси, крънчове и т.н.
Най-често дисковата херния е откривана в поясната (лумбалната) част от гръбначния стълб, възниква в основата на поясна остеокондроза и болестният процес засяга основно мебдупрешленните дискове. Както вече сме споменавали, всеки диск се съставлява от пулпозно ядро, фиброзен пръстен и терминални мембрани. Поради хронични микротравматизации настъпва дехидратация и дегенеративните процеси обхващат диска, което води до неговото снижаване образуване на шипове (остеофити) по ръбовете на съседните прешлени, стеснение на межбдупрешленните отвори и херниране на части от пулпозното ядро, през цепнатините на фиброзния диск. Паталогичните промени са най-силно изявени при фунцкионално най-натоварените и подвижни дискове – L4-L5 и L5-S1. При прогресията на състоянието ключово значение имат механичното притискане на увредения диск върху съседстващите го коренчета и кръвоносни съдове, нарушението във венозното кръвообращение и оттичането на лимфата в областта на прорабиралия диск и авотоимунни процеси. Провокиращи могат да бъдат някои остри явления и механични натоварвания – като вдигане на тежести, резки движения, изправяне от неудобно поза и простуди. Интервертебралния диск преобразува вертикалния натиск в хоризонтален, което се отразява на фиброзния пръстен.
Локализирането на пролабиране на пулпозното ядро определя три вида дискова херния: латерална (странична), медиална (срединна) и парамедиална. При клиничните картини и диагностицирането на състоянието, основен критерии е болката. Тя се локализира основно в кръста и може да се разпространи по задно-страничната част на засегнатия долен крайник. Често тя се проявява рязко – при вдигане на тежест, рязко движение, кихане или кашлица. Болката в поясно-кръстната област е едностранна, при странична дискова херния, докато при медиалната и парамедиалната е двустранна, като засяга и двата долни крайника. Характерна е отпадна моторна симптоматика, наречена паралитичен ишиас. При нея са характерни парези на мускулите, инервирани от перонеалния или тибиалния нерв. Мускулната слабост прави ходенето на пръсти или пети невъзможно за болния. При увреда на перонеалния нерв се наблюдава така наречената степажна походка или стъпване с цяло стъпало и в някои случаи са засегнати и двата крайника.
При медиална дискова херния е възможна поява на затруднено уриниране и дефекация. При обстоен преглед се откриват два синдрома: вертебрален, който води до сколиоза, изглаждане на физиологичните ордози на прешлените L4-L5 и L5-S1, ограничени движения в поясния дял гръбначния стълб и слабост на параветебралната мускулатура. Вторият синдром е наречен коренчев синдром, при който се появява коренчева болка, ахилова, по-рядко колянна хипо или арефлексия. Получава се ирадираща болка, наподобяваща електрически ток, по продължението на седалищния нерв, достигаща до пръстите на краката. В началото пристъпите на дискова херния са краткотрайни, като в последствие се задълбочават и може да ви оставят за дълго извън спортната зала.
В остра форма на това състояние се изисква строг постелен режим, задължително на твърдо легло. По преценка на лекуващия лекар може да се използват аналгетици, противоревматични медикаменти, Витамини В и С и други. До оперативна интервенция се стига при наличие на тазово-резервоарни нарушения, продължителна и неподлежаща на лечение болка и парализа с прогресиращ характер. За преборване с механичното дразнение, по време на острия период от физиотерапията се използват ултравиолетови облъчвания, електрофореза с обезболяващи средства, диадинамични и интерферентни токове и други. Кинезитерапията тук е сравнително щадяща и се стига само до дихателна гимнастика. Масажът е лек, с поглаждания в кръста и лек натиск в засегнатия крайник. НЕ се препоръчват топлинни процедури, кални бани и други широко разпространени методики! През подострия и хроничния стадии се прилага аналогична терапия, с разширяващ подход. Прилагат се ултразвук, импулсно магнитно поле, електростимулация, електрофреза с нивалин и други. Кинезитерапията и масажа играят важна роля, а може да се комбинират и с трудотерапия, тангентор, подводна гимнастика, балнеолечение и т.н. След затихване на острите периоди, основната цел на кинезитерапията е създаването на така нареченият лумбално мускулен корсет, казано по-просто – укрепване и засилване на мускулите в гръбната и коремната област. В последствие е препоръчително да се избягват провокиращи дисковата херния фактори – вдигане на тежести, резки движения, излагане на риск от простуда и инфекции.
Важно за превенция на дисковата херния е доброто загряване преди тренировка, редовният стречинг, правилното изпълнение на всички движения и правилното порциониране на товара. Ако вече е късно и е налице усложнението, обърнете се към специалист невролог и кинезитерапевт, който ще има за задача да състави и контролира рехабилитационна програма до пълното ви възстановяване.
