Под това малко неправилно понятие (у нас е прието да се наричат гонадотропни хормони) попадат два хормона: лутеинизиращият и фоликостимулиращият. Наименованието им идва от gonad (означаващо полова жлеза – яйчници и тестиси). Дори и да не са жизненоважни, те са неделима част от репродуктивната система за човека и, както ще разберете в тези редове, и за билдерите. Те се отделят от клетки, разположени в предния дял на хипофизата (намираща се в мозъка, в основата на врата), наречени гонадотрофи – повечето от тях отделят само единия или другия хормон, но някои могат да секретират и двата. Това са гликопротеини в 2 подфракции – алфа и бета, различаващи се по специфично хормонално действие. Техният регулатор на отделяне е гонадотропният рилийзинг хормон (GnRH), синтезиран и отделян от хипоталамуса.
Фоликостимулиращият хормон
Той регулира развитието и растежа на фоликулите в яйчниците и на тестисите, пубертетното узряване и производствените процеси в организма (в това число и секрецията на естрадиол). Той повишава секрецията на андрогенно обвързващи протеини от клетките на Сертоли, разположени в тестисите, и играе ключова роля в началото на сперматогенезата и растежа на яйчниците при жените. И при този хормон нивото му в детството е ниско, а при жените, след менопаузата, завишено. Отделянето му в тялото е циклично и нивото му се повишава малко преди покачването на тестостерона. При зрели мъже това е 1.5-12 IU/л, а след 50 годишна възраст се покачва двойно. Нивото му може да спадне при някои болести, глад, недостатъчен калориен прием, остри и хронични инфекции, чернодробни и бъбречни заболявания. Този спад, при мъжете, може да е причина за хипогонадизъм – невъзможност за производство на нормално количество сперма. За това и културистите, в края на цикъла, когато собственото производство на тестостерон е сведено до минимум или е прекратено, взимат хломид. Той въздейства директно върху хипофизата, тя отделя повече гонадотропини и нивото им се покачва, най-вече това на фоликустимулиращия хормон. Този ефект може да бъде постигнат и чрез прием на нолваден, който повишава и лутеинизиращия хормон, циметидин и леводопа. Нивото на ФСХ спада при употребата на орални контрацептиви , фенотиазин и хормонална терапия. Високите му нива са знак за ситуация, при която нормалната обратна връзка от гонадата липсва, което води до неограничено отделяне на ФСХ.
Лутеинизиращия хормон
Лутеинизиращия хормон (ЛХ или лутропин) се отделя от постоянни, ежечасни пулсации, в отговор на същото отделяне на GnHR. Той работи заедно с ФСХ за регулиране на производствените процеси. Определяне не нивото му на наличност е ключово за определяне на безплодието при мъжете и жените: когато това ниво е завишено при мъжете, то е ясен знак за неправилна функция на тестисите или липса на такава. ЛХ и ФСХ са силно повлияни от външно (ендогенно) приетият тестостерон – 100мг тестостерон пропионат мускулно, за 4 дни по ред могат напълно да прекратят тяхното отделяне. Ниското ниво на ЛХ е знак за хранителни смущения, стрес, блокаж на хипофизата, прекалено ниско телесно тегло и т.н. И при двата пола нивото му е ниско през детска възраст, а репродуктивна възраст е 1-20 IU/л. При жените ЛХ регулира менструалния цикъл и овулацията, а при мъжете се обвързва с Лайдиговите клетки в тестисите и им дава сигнал да започнат да произвеждат тестостерон (има основна роля с производството на сперма). Някои препарати (като човешкият хорионгоаноотропин) и суплементи (трибулус терестрис) работят по същия начин. Механизмът е следният – хипоталамусът е снабден както с андрогенни, така и с естрогенни рецептори. Когато нивото на тестостерона или естрогена се повиши значително, рецепторите се активират и хипоталамуса спира да изпраща гонадотропен рилийзинг хормон. Хипофизата пък спира отделянето на ЛХ и ФСХ за тестисите и те спират да произвеждат тестостерон. Трибулус терестрис стимулира отделянето гонадотропен рилийзинг хормон от хипофизата, който пък стимулира отделянето на ЛХ и ФСХ, а те пък дават сигнал на тестисе да секретират тестостерон.
