Плуването е чудесен избор за физическо занимание, но не винаги се вписва добре в целите ни, особено когато целта ни е изгаряне на подкожни мазнини. Плуването е високо интензивна физическа активност, а за изгарянето на мазнините се изисква умерена такава. Когато интензитета на натоварване не отговаря на способността на тялото да усвоява кислород, той системите си от аеробно осигуряване на енергия към анаеробно. Мазнините могат да се ползват като енергия само чрез аеробната система – цикъла на Кребс. Затова когато натоварването е прекалено голямо, организма не може да усвои достатъчно кислород, а без него мазнините не могат да бъдат окислени в мускулите.
Най-лесният начин за следенето на интензитета е мониторинг на сърдечния ритъм. Колкото по-висок е той, толкова по-висок е интензитета. Това означава, че сърцето се опитва да достави повече кислород, чрез кръвта. Границите на пулсовата честота когато осигуряването на енергия е аеробно, зависят от възраста и пулса в покой, но в повечето случаи е от 110 до 140 уд./мин.
За да се поддържат тези граници на пулсовата честота, трябва да се плува в бавно темпо и голяма продължителност – 30-45 мин.
Другият негатив на плуването е, че при повечето стилове (освен блус), по-голяма част от натоварването минава през ръцете. А те, за сравнение с краката, са по-малка мускулна група със сравнително малък енергоразход. Освен това в тях преобладават белите мускулни влакна, които са бързо уморяеми и без наличие на митохондри, в които да се окисляват мазнините.
Студената вода би стимулирала натрупването на подкожни мазнини с цел тялото да запази телесната си температура. Тези мазнини биват изгорени доста по-трудно, в сравнение с тези, натрупани с цел запазване на енергия. Плуването определено ще доведе до оформяне не тялото, но не и до постигане на релефна физика. Това би било възможно само ако плуването е като допълнение към фитнес тренировките и правилното хранене, но не и ако се използва самостоятелно.
