Сценарият е до болка познат на повечето спортисти – тъкмо започнете да покачвате мускулна маса и някоя дребна болка се появява. Въпреки това продължавате – без болка няма успех, нали така? Това е до един момент, след това се налага веднага да спрете и, най-добрия случай, да посетите близката аптека.
Първото на което се натъквате с рафт, пълен с местни аналгитици (обезболяващи), от които може да ви се завие свят. Кой мирише най-поносимо, ще остави ли петна по дрехите… и най-важното ще помогне ли? За да си отговорите на въпроса е нужно да знаете, че всички локални обезболяващи са еднакви. В зависимост от активните им съставки, те се делят на няколко категории:
Салицилни
Тези продукти съдържат салицил, а активната им съставка е аспирин. В малки дози те спомагат облекчаването на мускулни болки, артрит и мускулна треска. В по-големи или по-концентрирани дози те облекчават повърхностни възпаления. Салицилът постига това като увеличава производството на простагландините. Тези химикали, имащи основна роля във възпалителния процес и предаването на усещането за болка в мозъка, биват отделени от мястото на травмата. Намаляйки производството им, салицилът удря с един куршум два заека: възпалението и болката. Локлано приложен, той може да има значително по-добър ефект от орално приетия аспирин.
Противовъзпалителни
Това е най-разпространената група местни аналгитици, а активната им съставка е ментол, но в някои има камфор и евкалиптово масло. Те въздействат върху нервните окончания чрез стимулация или чрез дразнене, а в зависимост от това се усеща охлаждане или парене, без на практика те да са такива. Това усещане маскира болката.
Капсацин
Може би най-малката група местни аналгетици са тези, съдържащи капсацин – химикалът придаващ лют вкус на лютите чушки. За това и продуктите от тази група са по-рядко срещани. Основното им действие е възпрепятстване на сигналите за болка да достигнат до мозъка. При първото им приложение може да усетите жилене или парена в зоната им на действие.
Глюкозамин/ходроитин
Тези медикаменти са все по-широко приложими, най-вече заради твърдението, че предотвратяват артрити. Въпреки, че оралният им прием действително има такъв ефект, локалното им приложение все още е под въпрос. Според учените, молекулярният им размер е твърде голям, за да бъдат абсорбирани през кожата, което ги прави неприложими при ставни и мускулни болки.
От всичко казано до тук, запомнете думата аналгетик – обезболяващо. Той блокира болката, а някои от тези мехлеми го правят доста ефикасно. Те обаче не лекуват травми и приложението им при разтягане/скъсване и по време на загрявка е необосновано. Много често човек маскира болката с обезболяващи мехлеми и продължава с движението, което я прави по-опасна от колкото всъщност е.
