Може би сте чували за млади и видимо здрави спортисти, внезапно починали по време на тренировка или състезание, без ясни причини за това. Въпреки, че са по-често срещани при лекоатлети и футболисти, такива случаи не са изключени и в спортове натоварващи екстремно сърдечно-съдовата система. Такова натоварване се наблюдава и при активно занимаващи се със силови спортове – както по време на аеробните цикли в предсъстезателен период, така и при трениране на големи мускулни групи с много повторения.
Трудно е да се разбере и приеме противоречието, че редовните физически занимания предпазват сърдечния мускул от заболявания, а от друга страна са важен рисков фактор за внезапна сърдечна смърт. Едно от първите проучвания на тази тема, проведено през 1970г., установило че внезапната смърт, в по-голяма си част, настъпва при умерени физически натоварвания – най-вече при бягане. От тези сведения стигаме до извода, че вероятно тежките физически упражнения да крият риск за живота, особено при индивиди с предхождащи сърдечни заболявания. Малко след това, при проучване проведено сред група практикуващи бягане американци, не е установен нито един случаи на внезапна сърдечна смърт. Данните от това изследване накарали учените да смятат, че спортната активност (в случая бягането) е имунизиращ фактор спрямо фатални сърдечни инциденти. Това изследване било последвано от бум на бягането и джогинга за здраве през 70-те години, а списанията се възползват и пишат куп статии по темата. И както в останалите случаи, при коренно различаващи се мнения, истината е някъде в средата. С времето става ясно, че бягането не дава пълна защита от фатални сърдечни усложнения. Тъжен парадокс е случаят на един от основните привърженици на здравословното бягане – Джеймс Фикс, починал именно от такъв инцидент по време на тренировка. Той до последно е твърдял: „Бягащите са много повече от обикновените простосмъртни – те много рядко биха се разболели, камо ли да умрат“.
Учените твърдят, че голяма част от починалите внезапно по време или малко след тренировка са страдали от съпътстващи сърдени заболявания, обясняващи причината за смъртта. Оказало се, че в по-голяма част от случаите се касае за не диагностицирана атеросклероза на хранещите сърцето артерии, а при по-младите спортисти – за особен вид заболяване на сърдечния мускул, наречено хипертрофична кардиомиопатия. Установени са и други рискови състояния, криещи риск от внезапна сърдечна смърт – фамилна хиперфолестолемия, вродени аномалии на захранващите сърцето артерии, синдром на Марфан, миокарди и др. Тези състояния са само предпоставка за фатален изход, но не са пряко следствие от спортните занимания. Дори обратното – при активни спортисти, без някое от гореизброените заболявания, рискът от атеросклероза на сърдечните артерии е много по-малък. Няма и налични данни, че редовните физически упражнения засилват развитието на изброените заболявания.
Точният механизъм на внезапна сърдечна смърт при атлети с доказани сърдечни заболявания е все още неизвестен. Предполага се, че рефлекторното свиване на болестно измененият сърдечен орган и артерии при физическо натоварване нарушава храненето на сърцето и води до инфаркт и/или ритъмни нарушения. А именно те са причината за развиване на остра сърдечна недостатъчност и внезапна смърт.
Умерените физически натоварвания не се обвързват с фатални инциденти при хора с доказани сърдечни заболявания, докато високо интензивните и близки до максимума натоварвания повишават риска с 5 до 7 пъти. Тоест, рискът от такъв инцидент при тях е значително по-висок, от колкото в покой. Тежко сърдечно заболяване може да е налице и при хора, при които липсват каквито и да е обективни и субективни доказателства. За това и се смята, че завършилите фатално инциденти при спортисти са се случили на „напълно здрави хора“. Физическото натоварване при тях отключващия механизъм за сърдечна декомпенсация и смърт, на фона на неизявено до момента сърдечно усложнение. Честотата на внезапна сърдечна смърт при млади атлети е приблизително 1 на 200 000 годишна, а при спортисти в напреднала възраст цифрата скача до 12 на 200 000, като във всички случаи мъжете са по-силно засегнатата група. Рискови фактори за внезапна сърдечна смърт по време на тренировка са:
- повишена нужда от кислород при същевременно намаляване на кръвоорисяването на сърцето
- повишаване тонуса на симпатиковата нервна система с освобождаване на адреналин и други биологично активни вещества, влияещи на тонуса на кръвоносните съдове
- сгъстяване на кръвта и повишаване вероятността за тромбообразуване
- електролитни нарушения – поради обезводняване и загуба на сол
- повишени нива на мастни киселини в серума
- завишена телесна температура
Всичко споменато до тук не би трябвало да доведе до болестни изменения при здрави хора, но сърдечното заболяване може да е причинител на неговата изява или декомпенсация. За съжаление няма ясни симптоми и първата изява е внезапна смърт.
Какво може да се предприеме, за да се ограничи честотата ѝ?
Препоръчително е, всеки решил да се занимава с високо интензивни тренировки, без значение от възрастта, да се прегледа за „скрити“ заболявания, криещи риск от внезапна сърдечна смърт. За целта в нужна консултация с лекар-специалист, който ще провери всички основни и вторични фактори. Чрез специфични тестове ще излязат наяве непроявени сърдечни проблеми. С тези периодични прегледи и изследвания се откриват само до 20% от криещите рискове заболявания – при останалите е налице значителен компенсаторен сърдечен резерв, правещ заболяването неоткриваемо дори при изследване. Освен това, в някои случаи резултатите са гранични и могат да бъдат тълкувани по няколко различни начина. Ако вземем за пример дорбе трениран атлет, може да се наблюдава така нареченият синдром на спортно сърце с отклонения в сърдечната находка, нехарактерна за обикновените хора – повишена пълноценна маса на сърдечния орган, занижена сърдечна честота в покой, прибавени сърдечни шумове и тонове. Синдромът е по-скоро приет като вариант на нормата, а не като патология. Въпреки това, нареченото „спортно сърце“, понякога създава диагностични проблеми и бива да бъде взимано под внимание.
