Вероятно за повечето допълнителният прием на витамини с храната е сляпо следване на битуващите разбирания, от колко разумно и осъзнато решение. Тук ще ви представим обективна информация за принципните положения при употребата на витамин B12 от атлети.
Витамините са органични съединения на ниско-молекулно ниво, обхващащи значима роля в растежа, здравето и живота ни. Те не могат да бъдат употребявани от тялото за енергия, но са съставна част на редица ензимни системи, катализиращи различни биохимични процеси. Това са вещества, които тялото е неспособно да синтезира в достатъчни количества, за да покрие нуждите си, и се изисква външен източник.
Специфичната им структура позволява разтворимост в полярни течности като водата. Витамин В12 (метилколабамин, 5-дезоксиаденозилкабаламин) е именно от групата на водноразтворимите витамини. Той играе основна роля в процеси на кръвотворене, обмяната на белтъци (участва в аминокиселинния синтез) въглехидратите (повишава запаса от гликоген), мазнините (липотропно и хипохолестелеремично действие) и нуклеиновите киселини (РНК и ДНК).
Метилколабаминът се произвежда от специфични микроорганизми в червата на тревопасните животни, но не и в човешките. За разлика от останалите витамини от В група, В12 не се открива в хляба, тестените изделия и растителните продукти. В естествен вид той бива срещан само в животинските храни – месо, яйца, мляко и млечни изделия.
Тъй като В12 в неустойчив в киселино-алкалната стомашно-чревна среда на човешкия организъм, той се обрързва със специфични белтъчни преносители – протектори, които се синтезират в устната лигавица и стомаха. Абсорбацията на получените комплекси витамин-протектор се случва в тънкото черво, от където метилколабаминът попада в кръвния поток. Там част от него се свързва с друг специфичен белтък – преносител, а останалият се разтваря свободно в кръвната плазма. За разлика от останалите водоразтворими витамини, В12 образува чернодробен резерв, достатъчен да запълните органичните нужди за няколко месеца. Дневните нужди, при стандартни условия, са между 2.6-3мг. При активно физическо и психическо натоварване, нуждата от метилколабамин са значително по-големи – 3.0-4.0мг/ден. Излишният витамин, този който не се е свързал с белтъка преносител, бива отделен от организма посредством бъбреците и урината, без да се натрупва в организма. За това излишният В12 е сравнително добре понесен от организма.
Недостиг на метилколабамин (хиповитаминоза-В12) може да бъде в резултат на намален витаминен прием с храната, така и при намалена резорбция в стомашно-чревния тракт или повишен разход в организма. Хиповитаминоза-В12 може да се прояви и при консумация на предимно рахинирани и консервирани храни, които по естество са с понижено съдържание на витамини. Витамините са в много тясна взаимовръзка между себе си и останалите макронутриенти. Липсата или недостига на кой да е витамин може да доведе до намалено усвояване на всички останали. От друга страна, абсорбцията и биологичната активност на медилколабамин зависи от съдържанието на белтъци в храната (от аминокиселините се синтезират споменатите вече протектори и транспортни съединения). За това при недостиг на протеин се наблюдава и витаминен такъв, без значение приема на витамин В12 с храната.
Недостигът на медилколабамит може да доведе до анемия, тръпнене и нарушена сетивност в крайниците, стомашно-чревни разстройства, психическа и физическа отпадналост. Неспецифичността на тези симптоми често води за закъсняло откриване на истинската причина за тях. При адекватен хранителен режим трудно се достига до хитовитаминоза-В12, дори при интензивни натоварвания. Дори напротив, приемът на обогатени с витамини хранителни добавки при силови атлети е по-вероятно да до витаминен излишък. В случая с метилколабамит това е опасно, но за останалите витамини това е далеч от истината. Витамин В12 е противопоказен при злокачествени кръвни заболявания като левкемия, дори някои изследвания го сочат като причинител.
Ако, въпреки всичко, сте решили да приемате Витамин В12, то е нужно да се запознаете с някои подробности. Той е достъпен, в чиста форма, само под формата на инжекционен разтвор. В тази си форма, той е подходящ за хора страдащи от тежка анемия и такива със стомашно-чревни разстройства, където не се очаква адекватна резорбция на орално приети витамини. Инжекционната форма на В12 идва в прозрачна червена течност. Чистата форма на медилколабамит е относително безвредна, ако се инжектира мускулно или подкожно. Витамин В12 при никакви обстоятелства не се поставя венозно! Има случаи на развиване на бърза алергична реакция, дори с фатален край (анафилаксия), след прием на инжекционна форма на медилколабамит. За това, при съмнения за хиперчувствителност на организма, е нужен кожен тест.
Фармакологичните особености на витамин В12 правят ненужна употребата на повече от 100мг инжекционен разтвор дневно. По-големите количества не повишават нивата на кръвен метилколабамит. Дневна доза от 100мг инжекционен разтвор на В12 трябва да се приема за не повече от седмица, последвани от 5-6 месечна „почивка“.
Различните орални продукти съдържат средно 80мг В12. Последните може да съдържат различни различни протеин преносители-протектори, извлечени от прасета и други животни. Това може, както да увеличи абсорбацията на витамина, така и да повиши непоносимостта на организма към него.
Липсата на конкретни доказателства, потвърждаващи ефективността му като „тонизиращ продукт“, от клинично здрави хора, прави тези действия неопровергани. Допълнителният прием бива основателен при абосновани възможности за дефицит – вегетарианство, стомашно разстройство или такова на червата. Адекватното и пълноценно хранене при силовите атлети не подлага на риск от витамин В12 дефицит.
