В така наречените преходни области на гръбнака се наблюдават анатомични изменения в структурата на прешлените и ориентацията на ставните им повърхности, което е и обусловка и различните им възможности за движение, спрямо двете равнинни вертикали. Така например, в гръдната област, анатомично ни е позволена ротация в значителен обем, докато в поясната е силно ограничена. Това е и причината при форсирани движения или сълго заседяване в усукана позиция да се уврежда именно торако-лумбалният преход. Предимно се засягат малките ставички на гърба, чиито ставни капсули са богато снабдени със сетивни влакна и болкови рецептори. Ставната капсула в опъната при натоварване, подобно на навяхване, рецепторите биват подразнени и се получава болка. Въпросната болка се разпространява в тъканите (кожата, подкожие, мускули и т.н.) получаващи инервация от аналогино гръбначно-мозъчен сегмент. Всъщност, областта на кръста се инервира именно от торако-лумбалният преход.
В зависимост от това, в което то трите разклонения на гръбначно-мозъчния нерв се усеща болка, синдромът на торако-лумбалният преход има три форми. При първата лумбалан форма, болката е предимно в кръста, при втората може да бъде усетено напрежение и болка в долната част на корема и сгъвката на крака. В третата форма, хълбочната болка може да бъде сбъркана със заболяване на тазобедрената става или познатият перитрохантерит. Болката е усетена в дълбочина, повлияна е от движение, а понякога и от времето. Тя е породена сутрин, при ставане от леглото и винаги е в следствие на движение, водещо със себе си усукване, след внезапно движение в усукана позиция, както и при заседяване в неудобна за тялото поза. Разбира се, най-лошото е комбинацията между двете – заседяване цял ден в офиса съпроводено от тренировка с неправилна загрявка. В голяма част от случаите (82%) този синдром е придружен от билка в долната част на прешлените (L4-L5, L5-S1), но заради неизвестността си остава неразпонзат. Диагноза се поставя след обстойно изследване на гръбначния стълб, включващо неговите обеми на движение, неврологични и специфични симптоми. Последните се откриват само с мануална диагностика, която може да открие напрегнати мускулни влакна, болка в определени точки, оток, болезненост на кожата и други. Тази мануална диагностика се практикува от лекари-специалисти, най-често физиотерапевти, преминали специален курс по мануална терапия.
Лечението е комплексно, като включва поставяне на лумбостат, прием на обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Ако движението е ограничено биват предписани и лекарства, намаляващи мускулните спазми. Много добър ефект се наблюдава след гръбначна манипулация, приложена от специалист-хиропрактор. Дори една манипулация, проведена на време, може да има значителен ефект. За съжаление, може да има противопоказно действие и е нужно провеждането му само след преглед и консултация със специалист. Задължителна е рентгенова снимка на целия гръбна, а може да се наложи скенер и магнитен резонанс. Друг риск се крие в прилагането на това лечение от некомпетентни лица – лекари, терапевти, чакръкчии и други. Усложненията могат да бъдат фатални, стигащи до парализа на долната част от тялото. Обикновено се провеждат 3-5 манипулации с 2-3 дни почивка между всяка, след което се преминава към физиотерапия. Ако това лечение няма достатъчен ефект може да се прибегне към неврохирургия.
Независимо дали страдате от болка или не, ако сте запалени фитнес ентусиасти то профилактиката е задължителна. Става дума за избягване на движения, носещи риск от увреждане на торако-лумбалният преход. Правилата, които трябва да спазвате са общоприети за предпазване от травми на гръбначния стълб. Ако спазвате правилната техника на всяко упражнение, рискът е малък, но все пак ще обърнем внимание на опасните движения:
- Усукване (завъртане) от седеж с поставени ва врата тояжка или ръце. Упражнението е сравнително рядко използвано и има за цел да тренира косите мускули на коремната стена. Обикновено, за да се получи желаният ефект се изисква сериозна ротация, криещо риск за торако-лумбалният преход. Няма гаранция, че това би довело до субективни оплаквания, но рискът не си струва.
- Коремни преси с усукване към коляното. Тук отново таргетираната мускулна група са косите мускули на коремната стена, а увреждащият механизъм е сходен с горе споменатият принцип.
- Повдигане на краката от вис с последвало усукване. Целта и механизмът на това упражнение са идентични със споменатите вече две.
