Акромегалията е заболяване, характеризиращо се с прекомерен растеж на части от скелета и в частност стъпалата и ръцете. Стимулира се и растежа на меките тъкани и вътрешните органи, поради увеличения брой изграждащи ги клетки (хиперплазия) и/или увеличаване на обема им (хипертрофия). Заболяването е породено от свръх произвеждане на хормон на растежа (РХ) от хипофизната жлеза и е сравнително рядко – по-малко от 40 души на 1 милион са засегнати, като заболяването засяга еднакво и двата пола.
Тази секреция на растежен хормон в 90% от случаите се дължи на доброкачествени образувания в предния дял на жлезата – соматотропином. В по-редки случаи може да става дума за хормонално активни тумори, разположени на различни локации. Заболяването може да се прояви и при нормални нива на РХ в кръвта – конституционален тип акромегалия. Причина за появата на такъв тип акромегалия може да се нарушен рецепторен отговор към соматотропина в периферните тъкани.
Болестта може да се прояви в различна възраст, което е и причината за клиничните ѝ различия при всеки отделен случай. Най-често тя се среща в хора в средна възраст, но заради бавният ѝ прогрес са нужни 10-15 години за пълното ѝ диагностициране.
Една от характерните ѝ черти и прекомерно нарастване на ръцете и ходилата, като заболелите отчитат значителна разлика в размера на обувките си. Постепенно чертите на лицето загрубяват, долната челюст, надочните костни ръбове и носа нарастват, увеличава се между зъбното пространство, а езика и устните се удебеляват. Кожата става по-плътна, груба и мазна. Гласът също има промяна и загрубява, заради удебелените костни синуси и уголемени гласни струни. Удебеляването на костите и хрущяли често води до възпаления в тях, притиснати нерви кръвоносни съдове – развива се т.нар. синдром на карпалния тунел, следват болки в гърба и крайниците. Може да се появи обща слабост, главоболие, нарушено зрение и намалена полова активност. Обикновено се наблюдава и уголемяване на вътрешните органи – висцеромегалия. Най-силно застрашаващи здравето и живота за болелите е риска от развитие на захарен диабет и артериална хипертрофия с последвали сърдечно-съдови усложнения. В известна степен се увеличава и риска от развитие на тумори и рак в останалите тъкани и органи.
За вас, като ентусиасти и отдадени на фитнес културата, е важно да знаете, че акромегалията е състояние, което може да бъде причинено от слоупотребата с растежния хормон. За това, при съмнения, се обърнете към ендрокринолог и/или неврохирург, който да даде адекватно мнение по въпроса. Необходимо е да се направят изследвания на нивата на РХ и тъканния медиатор – инсулиноподобния фактор на растежа (ИПФР) в кръвта, най-често за целта се провежда тест с глюкозно обременяване. При положителен резултат се назначават изследвания насочени конкретно към хипофизата – компютърна томография (КТ) и магнитно-резонансна томография на главата (МРТ). Ако въпреки завишените нива на СТХ и ИПФР няма данни за соматропином, то има шанс за хормонално активен тумор в други части от тялото или главата. Наличието на обемен процес, близо до хипофизата, е категоричен показател за активно лечение поради рисковете от засягане на близко разположените зрителни нерви.
За лечение на акромегалия се използват различни методи, като един от първите приложени такива е оперативно отстраняване на тумора. При констатиране на соматропином на хипофизата се извършва неврохирургична интервенция през носа на пациента. Операцията е с висок процент на успеваемост и ако е извършена от добре подготвен екип има минимален шанс за усложнения. При РХ-секретиращ тумор с друга локализация , интервенцията се извършва от специалист в дадената област – белодробен хирург, коремен хирург, уролог и т.н.
При успешно премахване на тумора, лицевите и тъканните изменения отшумяват за няколко дни. След отстраняване на соматропинома е нужно заболелите да правят редовен мониторинг и при наличие на рецидив да се назначат нужните медикаменти и процедури (лъчетерапия).
Ако повишената секреция на хормон на растежа настъпи в детска или тийнейджърска възраст, преди растежните зони в крайните кости, се констатира състояние, наречено гигантизъм. Диагностичният и лечебен процес по нищо не се различава от този при възрастните. Най-важното оставихме за накрая: при наличие на акромегалия и уголемяване на костните и меките тъкани се стига до необратим процес, оставащ с вас до края на вашия живот!
